Елам – 3000 години древна история
През IV-III хилядолетия прочие Хр. територията на Иран била гъсто обитаема от разнообразни племена, сродни на източните си съседи – дравидите от долината на Инд.
Най-напред основали държавност племената от земята Елам в днешния Югозападен Иран; това име й дали месопотамците в подражателство на еламското самоназвание „ Халтемпт “ – „ Земята на Бога “.
Най-големите центрове на Елам били Суза на запад и Аншан (съвременният археологически обект Тепе-Малян) на изток. Окончателно еламитите били цивилизовани от шумерите, които през ІV-то хилядолетие прочие Хр. подчинили региона Сузиана и основали колония в Суза, която станала център за разпространяване на културата и политическия опит на Месопотамия. Така еламитите усвоили писмеността и, след изтеглянето на шумерите, основали своя лична страна, която подчинила съвсем цялото иранско плато.
Основните центрове на новата страна станали нейните колонии, известни по административните документи на Елам от началото на ІІІ-то хилядолетие прочие Хр. Тези външни владения еламитите изгубили след няколко века, само че личното си етно-политическо единение и държавност запазили в продължение на хиляди години.
Елам бил федерация от няколко княжества, която ту се обединявала под властта на едно от тях, ту още веднъж се разпадала. Столица била Суза – най-големият град в Елам, който се намирал в най-плодородната част на страната и направлявал маршрутите към Месопотамия.
Във етапите на устойчиво обединяване еламитите нормално завладявали обширни вътрешни региони в сегашен Иран, а от време на време и забележителна част от Месопотамия. По време на раздробяване страната губела всичките си завоевания и прекратявала дейната си външна политическа активност. Постоянните геополитически съперници на Елам били страните в Месопотамия – Акад, Ур, Вавилония, Асирия, като превесът постоянно се променял от едната към другата страна.
За Елам били присъщи архаичните традиции на родово-племенното общество: взаимно управление-тривластие, бракове сред братя и сестри, както и левират – когато мъж наложително се дами за вдовицата на брат си.
Основните кафези на обществото били огромни родови общности с групово притежаване на земята. Но те последователно се разпаднали на дребни частни ферми. Царските и храмови стопанства били отделени от частните парцели.
Месопотамските източници назовават Елам страна на демони и зли магьосници, а неговите поданици – планински разбойници, алчни за месопотамските благосъстояния.
В 2003 година прочие Хр. след доста премеждия и яростна война Елам унищожил царство Ур, като завладял последния урски цар Ибисуен.
Около 1775-1765 пр. Хр. по времето на цар Сивепалархухпак Елам завоювал съвсем цяла Месопотамия, като трансформирал в собствен васал даже фамозния вавилонски цар Хамурапи, основателя на първите писани закони в човешката история. Обединената еламо-месопотамска войска под командването на еламския военачалник Кутир-Лагамар (Кедорлаомер) стигнала до Източното Средиземноморие (спомен за този поход е непокътнат в Библията, книга „ Битие “, глава 14).
Но този триумф бил напълно краткотраен. През 1764 година прочие Хр. Хамурапи в продължителна война разгромил еламитите и завладял Суза.
През XVII-ти век. прочие Хр. в Иран нахлули арийците. Местното население било прогонено. Елам оживял, тъй като се намирал в периферията на нашествието. Дори претърпял нов интервал на подем – основала се централизирана монархия и наследствени династии. Еламските войски разгромили даже Асирия.
Но вавилонците, водени от Навуходоносор I, ненадейно въстанали и съумели да нанесат подобен удар на еламитите в стълкновение при река Улай (1130 година прочие Хр.), че Елам се губи от месопотамските хроники през идващите 300 години.
Новата еламска страна била основана едвам към средата на VIII-ми век прочие Хр., само че в никакъв случай не съумяла да преодолее разпокъсаността на страната. Нейната история в този интервал съставлява поредност от непрестанни войни с Асирия.
През 639 година фамозният асирийски цар Ашурбанипал нанесъл финален удар на Елам. При завръщането си от победоносния поход той впрегнал в своята каляска трите последни царе на Елам – Хумбан-Халташ III, Пае, Таммариту и техния съдружник, пленения арабски шейх Уайате. Елам, който тогава към този момент наброявал история от съвсем 3 хиляди години, прекратил своето битие.
Днес иранизирани потомци на еламитите – племената бахтиари и лури, живеят в планините на Югозападен Иран.
